прекатерил

Речник на българския език

1. прекатерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатерил е производна форма на прекатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекатерил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекатерил е производна форма на прекатеря (мин. деят. св. прич. м. р.).