прекатерело

Речник на българския език

1. прекатерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатерело е производна форма на прекатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекатерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекатерело е производна форма на прекатеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).