прекатерели

Речник на българския език

1. прекатерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прекатерели е производна форма на прекатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекатерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прекатерели е производна форма на прекатеря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).