прекатерел

Речник на българския език

1. прекатерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатерел е производна форма на прекатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекатерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прекатерел е производна форма на прекатеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).