прекадяло

Речник на българския език

1. прекадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекадяло е производна форма на прекадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекадяло е производна форма на прекадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).