преиначил е

Речник на българския език

1. преиначил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначил е е производна форма на преинача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преиначил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначил е е производна форма на преинача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).