преиначило

Речник на българския език

1. преиначило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначило е производна форма на преинача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преиначило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преиначило е производна форма на преинача (мин. деят. св. прич. ср. р.).