преиначено

Речник на българския език

1. преиначѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • прееначено
  • прееначену
  • преенъчено
  • преенъчену
  • преиначену
  • преинъчено
  • преинъчену
  • приеначено
  • приеначену
  • приенъчено
  • приенъчену
  • прииначено
  • прииначену
  • приинъчено
  • приинъчену

2. преиначено — мин. страд. прич. ср. р.

преиначено е производна форма на преинача (мин. страд. прич. ср. р.).