преиначало

Речник на българския език

1. преиначало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначало е производна форма на преинача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преиначало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преиначало е производна форма на преинача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).