преиначали

Речник на българския език

1. преиначали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

преиначали е производна форма на преинача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преиначали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

преиначали е производна форма на преинача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).