преиначавал е

Речник на българския език

1. преиначавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначавал е е производна форма на преиначавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преиначавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначавал е е производна форма на преиначавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преиначавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначавал е е производна форма на преиначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).