преиначавало

Речник на българския език

1. преиначавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначавало е производна форма на преиначавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преиначавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначавало е производна форма на преиначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преиначавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преиначавало е производна форма на преиначавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преиначавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преиначавало е производна форма на преиначавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).