преиначавал

Речник на българския език

1. преиначавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначавал е производна форма на преиначавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преиначавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преиначавал е производна форма на преиначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преиначавал — мин. деят. св. прич. м. р.

преиначавал е производна форма на преиначавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преиначавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преиначавал е производна форма на преиначавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).