преизпълнел

Речник на българския език

1. преизпълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преизпълнел е производна форма на преизпълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преизпълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

преизпълнел е производна форма на преизпълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).