презумирал

Речник на българския език

1. презумирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презумирал е производна форма на презумирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презумирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презумирал е производна форма на презумирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презумирал — мин. деят. св. прич. м. р.

презумирал е производна форма на презумирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. презумирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

презумирал е производна форма на презумирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).