презряла

Речник на българския език

1. презряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презряла е производна форма на презра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. презряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презряла е производна форма на презра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. презряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

презряла е производна форма на презра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. презряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

презряла е производна форма на презра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. презряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презряла е производна форма на презрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. презряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

презряла е производна форма на презрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).