презрял

Речник на българския език

1. презрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презрял е производна форма на презра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презрял е производна форма на презра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презрял — мин. деят. св. прич. м. р.

презрял е производна форма на презра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. презрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

презрял е производна форма на презра (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. презрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презрял е производна форма на презрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. презрял — мин. деят. св. прич. м. р.

презрял е производна форма на презрея (мин. деят. св. прич. м. р.).