презрете

Речник на българския език

1. презрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

презрете е производна форма на презра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. презрете — повелително наклонение, мн. ч.

презрете е производна форма на презра (повелително наклонение, мн. ч.).