презрелите

Речник на българския език

1. презрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

презрелите е производна форма на презра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. презрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

презрелите е производна форма на презрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).