презавербувал

Речник на българския език

1. презавербувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презавербувал е производна форма на презавербувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презавербувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презавербувал е производна форма на презавербувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презавербувал — мин. деят. св. прич. м. р.

презавербувал е производна форма на презавербувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. презавербувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

презавербувал е производна форма на презавербувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).