прежурил си

Речник на българския език

1. прежурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прежурил си е производна форма на прежуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прежурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прежурил си е производна форма на прежуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).