прежурил е

Речник на българския език

1. прежурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежурил е е производна форма на прежуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прежурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежурил е е производна форма на прежуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).