прежури

Речник на българския език

1. прежури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прежури е производна форма на прежуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прежури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прежури е производна форма на прежуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прежури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прежури е производна форма на прежуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прежури — повелително наклонение, ед. ч.

прежури е производна форма на прежуря (повелително наклонение, ед. ч.).