прежулил е

Речник на българския език

1. прежулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежулил е е производна форма на прежуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прежулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежулил е е производна форма на прежуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).