прежилил съм

Речник на българския език

1. прежилил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прежилил съм е производна форма на прежиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прежилил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прежилил съм е производна форма на прежиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).