преженил

Речник на българския език

1. преженил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преженил е производна форма на преженя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преженил — мин. деят. св. прич. м. р.

преженил е производна форма на преженя (мин. деят. св. прич. м. р.).