преебяло

Речник на българския език

1. преебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преебяло е производна форма на прееба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преебяло е производна форма на прееба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).