предшествало

Речник на българския език

1. предшествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предшествало е производна форма на предшествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предшествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предшествало е производна форма на предшествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. предшествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

предшествало е производна форма на предшествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. предшествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предшествало е производна форма на предшествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).