предусетел

Речник на българския език

1. предусетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предусетел е производна форма на предусетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предусетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

предусетел е производна форма на предусетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).