предупредяло

Речник на българския език

1. предупредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предупредяло е производна форма на предупредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предупредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предупредяло е производна форма на предупредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).