предупредило

Речник на българския език

1. предупредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предупредило е производна форма на предупредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предупредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предупредило е производна форма на предупредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).