предремете

Речник на българския език

1. предремете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

предремете е производна форма на предремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. предремете — повелително наклонение, мн. ч.

предремете е производна форма на предремя (повелително наклонение, мн. ч.).