предразположило

Речник на българския език

1. предразположило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предразположило е производна форма на предразположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предразположило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предразположило е производна форма на предразположа (мин. деят. св. прич. ср. р.).