предразполагало

Речник на българския език

1. предразполагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предразполагало е производна форма на предразполагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предразполагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предразполагало е производна форма на предразполагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. предразполагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

предразполагало е производна форма на предразполагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. предразполагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предразполагало е производна форма на предразполагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).