предразполагал

Речник на българския език

1. предразполагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предразполагал е производна форма на предразполагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предразполагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предразполагал е производна форма на предразполагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предразполагал — мин. деят. св. прич. м. р.

предразполагал е производна форма на предразполагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. предразполагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

предразполагал е производна форма на предразполагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).