предплатяло

Речник на българския език

1. предплатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предплатяло е производна форма на предплатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предплатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предплатяло е производна форма на предплатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).