предопределяла

Речник на българския език

1. предопределяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. предопределяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. предопределяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. предопределяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. предопределяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. предопределяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

предопределяла е производна форма на предопределя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).