предозирало

Речник на българския език

1. предозирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предозирало е производна форма на предозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предозирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предозирало е производна форма на предозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. предозирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

предозирало е производна форма на предозирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. предозирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предозирало е производна форма на предозирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).