предоговорил съм

Речник на българския език

1. предоговорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

предоговорил съм е производна форма на предоговоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. предоговорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

предоговорил съм е производна форма на предоговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).