предоговорил си

Речник на българския език

1. предоговорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

предоговорил си е производна форма на предоговоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. предоговорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

предоговорил си е производна форма на предоговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).