предоговорил е

Речник на българския език

1. предоговорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предоговорил е е производна форма на предоговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предоговорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предоговорил е е производна форма на предоговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).