предоговорило е

Речник на българския език

1. предоговорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоговорило е е производна форма на предоговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предоговорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоговорило е е производна форма на предоговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).