предоверило е

Речник на българския език

1. предоверило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоверило е е производна форма на предоверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предоверило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоверило е е производна форма на предоверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).