предоверило

Речник на българския език

1. предоверило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоверило е производна форма на предоверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предоверило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предоверило е производна форма на предоверя (мин. деят. св. прич. ср. р.).