предовери

Речник на българския език

1. предовери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

предовери е производна форма на предоверя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. предовери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

предовери е производна форма на предоверя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. предовери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

предовери е производна форма на предоверя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. предовери — повелително наклонение, ед. ч.

предовери е производна форма на предоверя (повелително наклонение, ед. ч.).