предвестяло

Речник на българския език

1. предвестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предвестяло е производна форма на предвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предвестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предвестяло е производна форма на предвестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).