прегърмяло

Речник на българския език

1. прегърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегърмяло е производна форма на прегърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прегърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегърмяло е производна форма на прегърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прегърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прегърмяло е производна форма на прегърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прегърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прегърмяло е производна форма на прегърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).