прегънел

Речник на българския език

1. прегънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегънел е производна форма на прегъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прегънел е производна форма на прегъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).