прегръщал

Речник на българския език

1. прегръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегръщал е производна форма на прегръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегръщал е производна форма на прегръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прегръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

прегръщал е производна форма на прегръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прегръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прегръщал е производна форма на прегръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).