прегрелите

Речник на българския език

1. прегрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

прегрелите е производна форма на прегрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. прегрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

прегрелите е производна форма на прегрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).